|
По данни на Националния статистически институт населението на България през 2008 г. е 7 606 551 души.
Гъстотата на населението в България е 69,6 души/km2 (2005). За сравнение гъстотата на населението в Европа е около 67 души/km2, а в света — 45 души/km2.
Напуснали България за периода 1990-2005: 800 000 души. От тях 330 000 български граждани заминават за Турция през 1989 г. вследствие на възродителния процес, но около 200 хил. се завръщат в рамките на разрешените 90 дни.
|
|
продължава>
|
|
България е разположена в източната част на Балканския полуостров в Европа, включваща части от историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Територията и се намира от 41°14' до 44°13' северна ширина и от 22°21' до 28°36' източна дължина.
Най-северната точка е устието на р. Тимок с координати 44°13" с.г.ш и 22°40" и.г.д Най-южната точка на България е вр. Вейката в Южно-родопския дял Гюмюрджински Снежник с координати 41°14" с.г.ш. и 25°17" и.г.д. Най-западната точка е вр. Китка, Кюстендилско с координати 42°19" с.г.ш. и 22°21" и.г.д. Най-източната точка е нос Шабла – 43°32" с.г.ш. и 28°36" и.г.д.
|
|
продължава>
|
|
България се отличава с голямо разнообразие на релефа си. Върху сравнително малката и площ се редят обширни низини, равнини, ниски и високи планини, хълмисти земи и котловини, дълбоко всечени проломи и речни долини. Характерна особеност на релефа, която прави впечатление още от пръв поглед, е редуването на основните морфоструктурни единици в посока север-юг. Те се простират от запад към изток. В същата посока се намаляват и абсолютните им височини. Така например Стара планина от 2376 м. при връх Ботев непрекъснато се понижава и стига до 60 м. при нос Емине на изток. Рило-Родопският масив от 2925 м. при връх Мусала /Рила/ се понижава в крайните Източни Родопи до 300 дори и под 300 м. Изключение прави само Дунавската равнина, чиято източна част е по-висока. Релефът на България е силно разчленен във вертикална посока. Съществуват пет обособени пояса /низинен, равнинен и хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински/. Над две трети от територията ни е разположена в поясите до 600 м. т.е. преобладават равнинните и хълмистите земи. Средната надморска височина на България е 470 м.
|
|
продължава>
|
|
В България преобладава умереноконтинентален климат (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от -0°C, хладна и по-често влажна пролет, топло и дъждовито лято, в началото на сезона и с горещо и сухо време, през останалата част със средни температури от +23°C и топла, слънчева и ветровита есен. Средната годишна температура е +10,5°C.
|
|
продължава>
|
|
|
Характеристика и географско разпространение на основните видове полезни изкопаеми Геоложкото и геоморфоложко развитие на страната ни предопределят закономерностите в географското разпределение на полезните изкопаеми. Всяка група полезни изкопаеми е привързана към определен вид скали, определени геоложки структури и морфоструктори. Например, в Дунавската равнина, която е платформа и най-широко разпространение имат седиментните скали, преобладават нерудните полезни изкопаеми. В нейната източна част на площ от 1800 км2 се установяват манганови рудопроявления със седиментно-вулканогенен произход. Тук са установени и находища на нефт и земен газ, както и големи находища на черни въглища. В Стара планина, като част от морфоструктурата на Балканидите, проявите на магматизма са довели до образуването на железни, полиметални, златни, медни руди, а седиментационните процеси - на черни и антрацитни въглища. В Средногорието са разположени находищата на медни, медно-молибденови, баритови и манганови руди, както и находища на нерудни изкопаеми - гипс, облицовъчни камъни и др. За Крайщето са характерни рудни находища на боксит, мед, живак, злато, а от нерудните - находища на барит и бентонитови глини. Родопската зона се отличава с оловно-цинковите находища, групирани в рудни полета, както и находища на хром, волфрам, молибден и др. Широко са представени и нерудните полезни изкопаеми - талк, азбест, магнезит и др.
|
|
продължава>
|
|
По водни ресурси сред Балканските държави, България се нарежда на последно място. Водите се делят на два вида - повърхностни и подземни. Повърхностните от своя страна се делят на два типа въз основа отточната област към която спадат - Черноморка отточна област (обхваща черноморието и Дунавската равнина) и Егейска отточна област. Към първата спадат 57% от територията на страната, а към втората 43%.
|
|
продължава>
|
|