Всички карти на едно място!

Карти от България и нейните градове

НАВИГАЦИЯ Начало

Вашата реклама тук

Още карти

Станете член на този сайт!

JoomlaWatch Stats 1.2.9 by Matej Koval

Безплатни обяви

http://obiavi-kj.info
Задъханото темпо на съвременният живот все по-силно налага контактите с интернет. Интернет не е просто мода, а крайна необходимост за хората на 21-ви век. Именно за да Ви спестим разходи и време, които бихте направили в обаждания и обиколки по вестници и списания, ние предлагаме модерния начин за публикуване на обяви и съобщения. Осигуряваме за Вас широка гама от възможности - както за търсещите така и за предлагащите. Тук можете да намерите най-актуалното от всички сфери на обявите, да публикувате своя обява и да регистрирате Вашата бизнес дейност и фирма в нашият Бизнес каталог БЕЗПЛАТНО.

Бизнес каталог

http://business.obiavi-kj.info
Бизнес каталог е online регистър. Той съдържа каталог на български фирми и бизнес организации с пълно описание на тяхната дейност, продукти и услуги. Каталогът подпомага за осъществяването на контакти с клиенти и партньори от цялата страна. Съчетава в себе си новаторски подход в бизнес комуникациите, обединен с пълен и изчерпателен масив от данни и представлява интегрирана информационна система, базирана на иновационни технологии в Интернет.
Системата е насочена към бизнес средите и обикновения потребител с цел бърз достъп и трансфер на актуални данни. Уникалната структура на сайта и селектираната информация в него позволяват изключителна функционалност и бързина на действие. Данните, които предоставяме се актуализират непрекъснато, тъй като всеки клиент има възможност по всяко време да направи необходимите корекции лично.
Търсещата машина е базирана на най–съвременни лингвистични принципи и предоставя висока успеваемост и качество на резултатите.

Релеф
България се отличава с голямо разнообразие на релефа си. Върху сравнително малката и площ се редят обширни низини, равнини, ниски и високи планини, хълмисти земи и котловини, дълбоко всечени проломи и речни долини. Характерна особеност на релефа, която прави впечатление още от пръв поглед, е редуването на основните морфоструктурни единици в посока север-юг. Те се простират от запад към изток. В същата посока се намаляват и абсолютните им височини. Така например Стара планина от 2376 м. при връх Ботев непрекъснато се понижава и стига до 60 м. при нос Емине на изток. Рило-Родопският масив от 2925 м. при връх Мусала /Рила/ се понижава в крайните Източни Родопи до 300 дори и под 300 м. Изключение прави само Дунавската равнина, чиято източна част е по-висока. Релефът на България е силно разчленен във вертикална посока. Съществуват пет обособени пояса /низинен, равнинен и хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински/. Над две трети от територията ни е разположена в поясите до 600 м. т.е. преобладават равнинните и хълмистите земи.
Средната надморска височина на България е 470 м.

Съвременният релеф на България е резултат на продължителна еволюция. В тектонската подялба на България ясно се отделят три геоструктурни области: Мизийска платформа, Родопски масив и Алпийска нагъната система. Първите две представляват стари стабилни блокове на земната кора, а между тях се разполагат нагънатите области.
Родопският масив обхваща земите в южните предели на България. В него се разкриват най-старите скали в нашата страна – архайски и протерозойски гнайси, шисти, амфиболити и др. След протерозоя целият масив е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване.
Мизийската платформа, която също представлява стабилна част на земната кора е била подложена на продължително потъване. Същевременно и на епейрогенни движения, които предизвикали бавни издигания в североизточната и част и потъвания във Варненско и на запад от река Вит.
Между двете относително стабилни зони, в централната част на страната, се разполага част от Алпийската система. Тя обхваща нагънатите области в България – Средногорската, Краище, Сакаро-Странджанската и Балканидната.

В четвъртичния период са се образували някои речни тераси по долините на реките, льосът в Дунавската равнина и окончателно се е оформил релефът на нашия черноморски бряг.
В резултат от сложното морфоструктурно развитие на нашите земи са се обособили четири основни морфоложки области, редуващи се от север на юг, както следва: Дунавска хълмиста равнина, Старопланинска област, Преходна планинско-котловинна област и Рило-Родопски масив.
Дунавската хълмиста равнина заема северната част на страната, между река Дунав и Предбалкана. Според релефа тя се разделя на: западна – до река Вит, средна – между река Вит и долината на река Янтра, източна – от река Янтра до Черно море. Старопланинска област включва Главната старопланинска верига и Предбалкана. Тя се простира по цялата дължина на България и я разделя на Северна и Южна.
Преходната планинско-котловинна област има много сложен мозаечен релеф от ниски и средно високи планини, котловини и низини. Западната и част е по-планинска. В нея са включени планините: Средна гора, Витоша, Плана, Люлин, Вискяр, Сакар, Странджа планин и др. Друг планински лабиринт от областта е Краището с граничните планини Руй, Милевска и Конявска планина. Между тях се редят различни по форма и големина китни котловини. В иточната част на Преходната планинско-котловинна област е Горнотракийската низина. Чирпанските възвишения я разделят на Пазарджишко-Пловдивско и Старозагорско поле. Рило-Родопският масив включва: Рила, Пирин, Родопите и Осогово-Беласишката планинска редица. В границата на масива са включени и дълбоките долини на реките Струма и Места.


Планините на България
Спокойно можем да наречем България планинска страна. Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента - Европа и Азия.
Планините в България са изключително разнообразни. Ако им липсва нещо, то това са само “космическите” височини и вечните снегове и ледове. Малки и големи, голи и обрасли, заоблени и стръмни, ниски и високи, скалисти и откровено алпийски - всички те са достъпни през 4-те годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм.
Географската наука посочва 37 планини на територията на България, като 36 от тях са в южната част на страната. Стара планина е граница между Северна и Южна България. Именно Стара планина, най-дългата и най-голяма по площ, известна още и като Балкана, е дала името на нашия Балкански полуостров. Успоредно и южно от нея се простира втората по дължина планинска верига у нас - Средна гора. Тези две планини, освен великолепните си природни дадености, са тясно свързани и с историята на нашия народ. Най-внушителната планинска система обаче е Рило-Родопският масив, включващ Рила, Пирин, Родопи, Славянка и Стъргач.

Рила е шеста по височина в Европа и най-висока на Балканския полуостров (връх Мусала - 2925 м). Пирин е най-красивата и алпийска българска планина. Родопите са втората по площ и една от най-интересните наши планини по отношение на растителния и животински свят, архитектурата на селищата и културните традиции на населението. Славянка и Стъргач са гранични планини с Гърция. Славянка е много интересен туристически обект, известен и с находищата си на пирински чай. Източно от Рило-Родопския масив се намират две по-ниски планини - Сакар и Странджа. Странджа е тясно свързана с борбите на българите за освобождение от турско владичество.

Друга планинска система е Планско-Завалската група, включваща 5 планини - Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана, разположени в редица, югоизточно от границата със Сърбия. Най-висока, голяма и известна от тях е Витоша. Разположена непосредствено южно до столицата, тя е най-посещаваната планина. На нейния първенец - Черни връх (2290 м.) е поставено началото на организираното туристическо движение в България. На 27 август 1895 г., по призива на големия български писател и демократ Алеко Константинов, тук се изкачват пеша от София 300 софийски граждани - направо невероятно за онова време!

Верило-Руйската група обхваща 7 сравнително ниски планини, разположени между границата със Сърбия и Рила планина. Това са Руй (гранична със Сърбия и е най-висока в групата - 1706 м.), Ездимирска, Стража, Любаш, Черна гора, Голо бърдо и Верила. Въпреки малката си надморска височина и неголяма площ, всяка от тези планини е интересна сама за себе си. В Голо бърдо например се намира резерватът “Острица”, изключително богат на ендeмитни растителни видове.

Планинската система Краище има 11 отделни планински образувания. Както при Верило-Руйската група и тук планините са малки по площ и сравнително ниски. Най-високи са граничните със Сърбия Милевска и Кървав камък, съответно 1733 и 1737 м.

В югозападния ъгъл на България е разположена Осоговско-Беласишката планинска група. Осоговска планина и Беласица са високи над 2000 метра, а Влахина и Малашевска планина се доближават плътно до тях. Петата планина в тази група е Огражден. Четири от планините са на българо-македонската граница, а Беласица е на територията на 3 държави - България, Гърция и Македония. Връх Тумба (1881 м.) е възелът между трите съседни балкански страни.

От всичките 37 малки и големи планини, 8 надминават 2000 метра: Рила (връх Мусала - 2925 м.), Пирин (връх Вихрен - 2914 м.), Стара планина (връх Ботев - 2376 м.), Витоша (Черни връх - 2290 м.), Осоговска (връх Руен - 2252 м.), Славянка (Гоцев връх - 2212 м.), Родопи (връх Голям Перелик - 2191 м.) и Беласица (връх Радомир - 2029 м). Всички те са обект на туристическа и спортна активност, а Родопите са и доста гъсто населени.