Всички карти на едно място!

Карти от България и нейните градове

НАВИГАЦИЯ Начало

Вашата реклама тук

Още карти

Хигиена от професионалисти

Професионални препарати и консумативи за хигиена
Професионални препарати за почистване на твърди повърхности, санитарни помещения, кухни и гастрономията, лична хигиена, дезинфекци.
JoomlaWatch Stats 1.2.9 by Matej Koval

Безплатни обяви

http://obiavi-kj.info
Задъханото темпо на съвременният живот все по-силно налага контактите с интернет. Интернет не е просто мода, а крайна необходимост за хората на 21-ви век. Именно за да Ви спестим разходи и време, които бихте направили в обаждания и обиколки по вестници и списания, ние предлагаме модерния начин за публикуване на обяви и съобщения. Осигуряваме за Вас широка гама от възможности - както за търсещите така и за предлагащите. Тук можете да намерите най-актуалното от всички сфери на обявите, да публикувате своя обява и да регистрирате Вашата бизнес дейност и фирма в нашият Бизнес каталог БЕЗПЛАТНО.

Бизнес каталог

http://business.obiavi-kj.info
Бизнес каталог е online регистър. Той съдържа каталог на български фирми и бизнес организации с пълно описание на тяхната дейност, продукти и услуги. Каталогът подпомага за осъществяването на контакти с клиенти и партньори от цялата страна. Съчетава в себе си новаторски подход в бизнес комуникациите, обединен с пълен и изчерпателен масив от данни и представлява интегрирана информационна система, базирана на иновационни технологии в Интернет.
Системата е насочена към бизнес средите и обикновения потребител с цел бърз достъп и трансфер на актуални данни. Уникалната структура на сайта и селектираната информация в него позволяват изключителна функционалност и бързина на действие. Данните, които предоставяме се актуализират непрекъснато, тъй като всеки клиент има възможност по всяко време да направи необходимите корекции лично.
Търсещата машина е базирана на най–съвременни лингвистични принципи и предоставя висока успеваемост и качество на резултатите.
Полезни изкопаеми

Характеристика и географско разпространение на основните видове полезни изкопаеми
Геоложкото и геоморфоложко развитие на страната ни предопределят закономерностите в географското разпределение на полезните изкопаеми. Всяка група полезни изкопаеми е привързана към определен вид скали, определени геоложки структури и морфоструктори. Например, в Дунавската равнина, която е платформа и най-широко разпространение имат седиментните скали, преобладават нерудните полезни изкопаеми. В нейната източна част на площ от 1800 км2 се установяват манганови рудопроявления със седиментно-вулканогенен произход. Тук са установени и находища на нефт и земен газ, както и големи находища на черни въглища. В Стара планина, като част от морфоструктурата на Балканидите, проявите на магматизма са довели до образуването на железни, полиметални, златни, медни руди, а седиментационните процеси - на черни и антрацитни въглища. В Средногорието са разположени находищата на медни, медно-молибденови, баритови и манганови руди, както и находища на нерудни изкопаеми - гипс, облицовъчни камъни и др. За Крайщето са характерни рудни находища на боксит, мед, живак, злато, а от нерудните - находища на барит и бентонитови глини. Родопската зона се отличава с оловно-цинковите находища, групирани в рудни полета, както и находища на хром, волфрам, молибден и др. Широко са представени и нерудните полезни изкопаеми - талк, азбест, магнезит и др.

 

Горивни полезни изкопаеми
Те са основен енергиен източник. Срещат се в твърдо, течно и газообразно състояние.
Калоричността на енергийните източници се оценява чрез така нареченото “условно топливо”:
Въглищата са най-важният енергиен източник за нашата страна. Тяхното образуване е свързано със следните фази от геоложката история на земята - къснопалеозойска, юрска, къснокредна, палеогенска и неогенска. Условията на експлоатация на въглищните басейни зависят от тяхната възраст. По-старите находища са с влошени условия, обратно по-младите /неогенски/ находища се отличават с незначителна тектонска обработка. Това позволява прилагането на кариерен способ на експлоатация. В България са открити всички типове въглища, които според степента на въглефикация се поделят на антрацитни, черни, кафяви и лигнитни. Най-широко разпространени в България са лигнитните въглища.

Лигнитните въглища са с ниско съдържание на въглерод /55 - 65%/ и ниска калоричност /1500-2200 кал/кг/. Те са с младотерциерна възраст, разположени са на малка дълбочина с дебели пластове. Характеризират се с високо съдържание на влага и пепел, което затруднява горенето и замърсяването на въздуха. Поради високата влажност те са трудно транспортируеми. Запасите им възлизат на 4,5 млрд.т. Най-големи са промишлените запаси на лигнитни въглища в Източномаришкия басейн /около 70% от запасите на страната или 3,2 млрд.т./. Въглищата са с калоричност 1450-ккал/кг., висока влажност /50-60%/ и високо пепелно съдържание /20-40%/. Въглищните пластове са със значителна дебелина /20-25 м./, което позволява добива да се извършва по открития способ. Западномаришкия лигнитен въглищен басейн е по-беден по промишлени запаси /170 млн.т. или 3,4% от запасите/. Въглищните пластове са с малка дебелина /1,4 до 2,5 м/ и са разположени на дълбочина 250-290 м. Всичко това налага подземна експлоатация, което довежда до значителното оскъпяване на продукцията. Въглищата в двата басейна са основа за развитие на промишлено-енергийния комплекс Марица-Изток и за добив на електроенергия в ТЕЦ Марица-Изток 3.

Софийският лигнитен басейн обединява въглищата в няколко находища - Габер, Алдомировци, Станянци, Чукурово, мина Болшевик, Кътина. Общите му запаси са 840 млн.т. /20 % от запасите на лигнитни въглища/. Характеризират се със средна калоричност 1500-2500 ккал/кг, съдържанието на влага е 35-50%. Въглищата се намират на малка дълбочина, което позволява прилагането на кариерния способ за добив.

Ломският, Самоковският и Елховскийт басейни са перспективни за разработка. Ломският лигнитен басейн е със запаси 277 млн.т., но поради неблагоприятните хидрогеоложки условия не се разработва. Елховският басейн също не се разработва поради високото съдържание на сяра във въглищата. Запасите му възлизат на 600 млн.т. Самоковският басейн е с 50 млн.т. запаси. По-малки са залежите на лигнитни въглища в Разложко /60 млн.т./, Кюстендилско /20 млн.т./, Гоце Делчевско, Старозагорско.

Кафявите въглища са с общи запаси над 300 млн.т. /6,7% от запасите в натура/. Бедни са на въглерод /55-60%/ и имат калоричност 300-5000 ккал/кг. В сравнение с лигнитните съдържат по малко влага - 15-20%. Мощността на пластовете е 1-30м., дълбочината им на залягане е голяма 150-1000м. Тя налага закрит добив, което оскъпява тяхата себестойност. Възрастта им е къснопалеогенска и неогенска. Кафявите въглища са съсредоточени в пет въглищни басейна с промишлени запаси - Бобовдолски /60%/, Пернишки /17%/, и Бургаски /18%/. Бобовдолският въглищен басейн има запаси около 190 000 хил.т. Въглищата са разположени на шест пласта с дебелина от 2-12 м. Отделят метан и са податливи на самозапалване. Пернишкият басейн е открит непосредствено след Освобождението. Въглищата са разположени на четири въглищни пласта с дебелина от 1 до 3м. Висококалорични са, но вече са на изчерпване. Кафявите въглища в Пиринския басейн са с високо качество, но залягат на голяма дълбочина и поради това са с голяма себестойност. Черноморският въглищен басейн, както и Николаевският имат ограничено значение.

Черните въглища са високо калорични /5000-7000 ккал/кг/. Запасите им възлизат на 22 млн.т. /0,5% от запасите в натура/. Съдържанието на въглерод е 80-85%. Характеризират се с ниско съдържание на влага – 3-6% и пепелно съдържание е – 30%. Те са с мезозойска възраст. В резултат на високата степен на въглефикация са най-подходящи за коксуване. Около 85% от запасите са съсредоточени в Балканбас /разположен между Твърдица, Габрово и Сливен/. Въглищните пластове са от 3 до 8 на брой, силно натрошени, развити в сложна геоложка обстановка, което затруднява тяхната експлоатация. Много перспективен е Добруджанският басейн /1,2 млрд. т./, разположен на север от Балчик и Каварна. Въглищата са с висока калоричност /6000-7000 ккал/кг/, но се намират на дълбочина 1500-2700 м. Установени са над 60 въглищни пласта. Освен това експлоатацията се затруднява и от наличието на пет водоносни хоризонта. Много подходящи са за коксуване. Въглищата в Белоградчишкия басейн са без промишлено значение.

Антрацитните въглища са с ограничени запаси /9 млн.т или 0,2% от запасите в натура/. Те са с най-висока степен на въглефикация /90% въглерод/ и калоричност - 6000 ккал/кг. Почти всички запаси са съсредоточени в Свогенския басейн /разположен в Мала планина на Старопланинската верига/. Образувани през карбона, въглищата в него са натрошени, което затруднява тяхната експлоатация.

Анализът на географското разположение на въглищата показва, че промишлените запаси са съсредоточени предимно в Южна България. В тази част на страната е развита и въгледобивната промишленост. Тя от своя страна оказва влияние върху териториалното разположение на редица структуроопределящи отрасли. От друга страна, основните запаси са от нискокалоричните лигнитни въглища, което налага внос от няколко милиона тона годишно. В съответствие с промените в икономиката е необходима промяна в подходите за използването на наличните въглищни запаси. Необходимо е въвеждането на нови технологии за експлоатация, преструктуриране на част от рудниците, създаване на специализирани предприятия за добив, обогатяване и комплексно използване на въглищата.

Нефтът е важен енергиен източник. В България 43% от територията е нефтогазоносна. Първото нефтено находище е открито през 1951 г. при с. Тюленово. По-късно са открити находищата при Горни и Долни Дъбник /Плевенско/. По-значителни нефтени находища са тези при Долни Дъбник, Горни Дъбник, Луковит, Гостиля, Бърдарски геран, Кнежа, Гиген. Нефтът е с ограничени количества.

Най-голямото находище на природен газ се намира при с. Деветаки /Ловешко/ - 1 млрд.м3. По-малки са находищата при с. Чирен /Врачанско/ и Долен Чифлик /Варненско/. Почти всички находища са на изчерпване и се използват като резервоар за внасяния газ. Като перспективна зона се очертава шелфовата зона на Черно море, където в момента се извършват проучвания. Американската компания “Тексако” и английската “Ентърпрайз” през 1993 г. откриха находище на природен газ край н. Галата, което е перспективно за експлоатация. Добиваните количества на нефт и природен газ като цяло са недостатъчни. Поради което е необходим ежегоден внос от няколко милиона тона нефт и няколко милиона м3 природен газ.

 

Рудни полезни изкопаеми
Рудните полезни изкопаеми се делят на руди на черни метали и руди на цветни метали.

Рудите на черни метали са железни, манганови, хромови и др. От тях с най-голямо значение са железните руди. Доказаните общи запаси на железни руди са 295 млн.т., от които 169 млн.т. лимонитни /съдържание на желязо 30%/, 52 млн.т. сидеритни /24% желязо/, 31 млн.т. хематитни /44% желязо/, 13 млн.т. магнетитни и 30 млн.т. бедни на метално съдържание руди. Основният добив на железни руди е съсредоточен в Кремиковското находище /93% от запасите на железни руди или 250 млн.т./, разположено в южните склонове на Софийска Стара планина. Главен руден материал е сидеритът, съдържа още хематит, лимонит, пирит, халкопирит, галенит и др. Средното съдържание на желязо е около 30%. Това обуславя обогатяването на рудата, което я прави с висока себестойност. Железнорудното тяло се намира на малка дълбочина, което дава възможност за открит добив. Останалите находища с промишлен характер са в Троянско, в района на Монтана /Мартиново - 37,8% и Чипровци - 28,5%/. Желязната руда в Чипровци е с ограничени запаси, ниско метално съдържание - 28,5% и наличие на вредни примеси. Това я прави неизползваема. Находищата в Крумово и Дряново са закрити, поради изчерпване на запасите. В Родопите са открити железни руди, подобни на тези от Кривой рог и Курската магнитна аномалия. Открити са и други по-малки находища на желязна руда - хематит в Странджа и Бухово, магнетити - Бургаско и др. Недостатъчното количество и ниското съдържание на метал налагат внос на желязна руда.

България е много богата на манганови руди /84 млн.т. запаси/. Рудите са образувани през олигоцена при активна вулканска дейност. Характеризират се с ниско метално съдържание. Най-известно находище на манганова руда е Варненското /по долината на р. Батова, край с. Игнатиево, с. Бяла и с. Оброчище/. Известни са и находищата при с. Пожарево - Софийско. В Кремиковското находище запасите на манган са 15 млн.т.

В България не са доказани големи запаси на хромова руда. Известни са находищата при Добромировци /Смолянско/, Джебел /Кърджалийско/, Каменяне и Яковица в Източни Родопи, които са без промишлено значение. Средното метално съдържание е 10-30%.

Рудите на цветни метали са представени от оловно-цинкови, медни и полиметални руди. Широко разпространени в България, но с много ниско метално съдържание. Поради това се налага тяхното обогатяване, при което металното им съдържание се увеличава значително - до 30-40%. Находищата на оловно-цинкова руда /около 150 млн.т./ са съсредоточени в Източни Родопи /70% от запасите/ - Лъки, Рудозем, Златоград, Ерма река/, Средна гора /18% от запасите/, Стара планина /8% от запасите/. В Родопската рудна зона са съсредоточени около 46 находища и произходът им е свързан с вулканската дейност през олигоцена. В рудните жили преобладават металите пирит, титанит и др. Малко съдържание на метал - до 3%. По-високо е металното съдържание на находището при Устрем. Находищата в Стара планина са комплексни и добива на руда е свързан с прилагането на сложни технологии.

Медни руди /150 млн.т/ се добиват в Медни рид /Бургаско/, Медет и Асарел /Панагюрско/. Залежи са открити и в Етрополския балкан - Елаците и при с. Челопеч /Софийско/. Находищата в Средногорието са образувани в резултат на магмената дейност през горна креда.

Находища на молибденова руда са открити в Старозагорско и Кюстендилско, в Искърския пролом /с. Бов/, на антимон - в Благоевградско, на волфрам – във Велинградско. В страната има находища на полиметални руди, съдържащи кадмий, кобалт, злато, сребро и др.

България е относително богата на уранова руда. Находищата й са предимно в Северозападна България - Искърски пролом и Югозападна България.

 

Нерудни полезни изкопаеми
В България нерудните полезни изкопаеми са широко разпространени и много разнообразни по минерален състав /над 60 вида, от които 35 намират приложение в промишлеността и строителството/. С национално значение са гипсът, каолинът, баритът, каменната сол, кварцовите пясъци, огнеупорните глини и др. Гипсови находища са установени в Северозападна България /Кошава, Гомотарци, Златен рог/, където са съсредоточени 88% от запасите/ и Старозагорско /Раднево, с. Ковачево и с. Гледачево/. Общите запаси се изчисляват на 140 млн.т. Находищата имат лещовиден пластов характер. Образувани са през кредата. Най-големи са запасите на варовици във Врачанско и Русенско, характерни със добрите си качества. Варовици още се срещат в Троян, Тетевен, Габрово, Велико Търново и др. Каолинът е широко разпространен в Североизточна България, под формата на пясъци, които изпълват негативните форми на кредните варовици. Там са установени около 80 млн.т. запаси. Най-голямото находище на барит е край Стара Загора, на второ място е Кремиковското баритно находище. Баритът в находището в Стара Загора трябва да се обогатява, а запасите на Кремиковското находище са ограничени. Много ценни, но с ограничени запаси са огнеупорните глини, срещат се в Пернишко и Плевенско. Най-широко разпространение имат керамичните глини /Трънско, Троянско и др./. Находища на каменна сол има край Провадия и Омуртаг. Запасите им се изчисляват на 50 млн.т. В Кюстендилско и Плевенско са съсредоточени значителни запаси на фосфорити. Широко в България са разпространени мраморите /Пирин, Западни Родопи, Сакар, Странджа, Берковска планина и др. С промишлено значение са и други нерудни суровини като перлит, трас /Кърджалийско/, флуорит /Санданско и Асеновградско/, слюдите, графитът /Родопите/, магнезитът /Пловдивско/. Значение имат и чакълите и пясъците, които са повсеместно разпространени. Нараства значението на зоолитите /Бургаско/ и др.